Има много начини за съхранение на данни при камерите, но повечето модели са съвместими само с един тип памет. Най-общо казано, дигиталните SLR и най-съвременните стандартизирани камери използват картите CompactFlash и Microdrive, докато останалите използват Memory Stick (Sony), xD-Picture Card (Olympus, Toshiba, Fuji) или карта Secure Digital (повечето от останалите марки).
Теглото на камерата, включва карта памет и батерии. Теглото на SLR камерите включва само теглото на самата камера, без лещите.
Има няколко различни вида дигитални камери:
- компактните и ултра компактните са леки, джобни камери, които са лесни за носене и са обикновено с вградени лещи.
- Стандартните камери point-and-shoot са със среден размер, обикновено с вградени лещи и основните им характеристики са подходящи за фотографа любител.
- SLR (Single Lens Reflex) са професионални камери, по-големи по размер, имат специализирани настройки и подвижни лещи за професионални фотографи или любители.
Вида конектор посочва какъв тип порт има камерата за връзка с компютър или друго видео устройство:
- USB (Universal Serial Bus) - нов интерфейс, който прави възможно по-бързото прехвърляне на данни.
- HDMI (High Definition Multimedia Interface) - съвременен интерфейс за връзка с най-новите устройства за най-добри снимки
Автофокусът работи подобно на човешкото око, като се фокусира върху основния предмет на заснемане автоматично.
Ръчният фокус посочва дали камерата има опция ръчен фокус, така че потребителят да настрои фокуса по свое желание.
Оптичният зуум показва колко всъщност лещите могат да се отдалечат, за да направят предметите по-близки. Оптичният зуум всъщност уголемява изображението, като задържа резолюцията и контраста на снимката високи.
Дигиталният зуум е електронен метод, при който централната част на изображението се отрязва и уголемява, за да покрие целия формат; не се препоръчва в практиката, защото качеството на изображението е по-ниско.
Дължината на фокуса е разстоянието от центъра на лещите до точката на фокусиране и обикновено се изразява в милиметри. По отношение на дължината на фокуса, лещите могат да бъдат:
- fisheye с Фокусно разстояние 7-17 мм;
- широк ъгъл с Фокусно разстояние от 17 до 35
- стандартни лещи с Фокусно разстояние 50 мм (имат един и същ еквивалент на дължината на фокуса, като човешкото око);
- телефото лещи с Фокусно разстояние повече от 50 мм.
Окулярът е отпично или електронно устройство, което се използва за заснемане на филм или правене на снимки. Най-популярен е оптичния визьор и при повечето камери може също да се използва LCD екран.
Размерът на LCD екрана е дължината на екрана (чиято роля е да показва вече направени снимки), измерени диагонално в инчове.
Резолюцията на екрана е резолюция на LCD екрана на камерата.
Сензорът е чип, който записва светлината, падаща върху него от обектива. Има два основни вида сензори на изображението: CCD (прибор със зарядна връзка) и CMOS (Чип с памет, захранван от батерия). CMOS като цяло са по-евтини и консумират по-малко електроенергия, но са и по-малко чувствителни от CCD. Все пак и двата сензора произвеждат изображение с едно и също качество.
Резолюцията се измерва в мегапиксели и посочва общия брой пиксели, които са записани, когато е направена снимка. Колкото повече са мегапикселите, толкова снимките са по-контрастни и детайлни, и в по-голяма степен могат да се уголемяват без да се загуби контрастността на изображението.
Стабилизаторът на изображението (IS) е механизъм, който се използва за увеличаване на стабилността на записаното изображение, чрез настройка на оптичния път до светлосензора.
Белият баланс е име, дадено на система за корекция на цветовете в различни светлинни условия (слънчево, облачно, изкуствена светлина, т.н.). Може да бъде автоматичен (AWB), с предварително въведени настройки или с ръчна настройка.
ISO (Международна организация по Стандартизация) е оценяваща система за описване чувствителността на сензора на изображението на камерата. Например, ISO 200 е два пъти по-бърз от ISO 100, но само наполовина по-бърз от ISO 400. Когато ISO скоростта е по-висока, тогава и шумът е по-силен.
Скоростта на затвора на камерата зависи от размера на лещите и реалното времетраене на отварянето и затварянето. Тези два фактора работят заедно, за да контролират количеството светлина, което влиза в камерата. Максималната скорост на затвора се измерва във фракции, които показват колко бързо затворът се отваря и затваря за единица време. Терминът "скорост" означава колко дълго лещите остават отворени. Например, настройка за 1/60 за скоростта на затвора означава, че затворът се отваря и затваря за 1/60 от секундата.
Скоростта на затвора на камерата зависи от размера на лещите и реалното времетраене на отварянето и затварянето. Тези два фактора работят заедно, за да контролират количеството светлина, което влиза в камерата. Максималната скорост на затвора се измерва във фракции, които показват колко бързо затворът се отваря и затваря за единица време. Терминът "скорост" означава колко дълго лещите остават отворени. Например, настройка за 1/60 за скоростта на затвора означава, че затворът се отваря и затваря за 1/60 от секундата.