Хард дискът може да бъде вътрешен, външен, за лаптоп или сървър. Вътрешният хард диск се намира в компютъра, а външния е разположен извън него и се свързва с компютъра като външна единица. Вътрешният хард диск може да се използва както за лаптопи, така и за сървъри.
Капацитетът представлява количеството информация, което може да бъде съхранено на хард диска и се измерва в GB (гигабайти).
Скоростта на въртене е скоростта, с която плочата на хард диска се върти и показва максималния брой обороти в минута (RPM). Броят може да бъде: 5400, 7200, 10000 или 15000 като по-високата стойност на въртене означава, че информацията може да бъде прочетена много по-бързо от диска.
Размерът на буфера е паметта на диска, която се използва за временно съхраняване на информация, докато тя бъде прехвърлена от едно място на друго. Това е много важен аспект, засягащ скоростта и качеството на диска, колкото по-голям е той, толкова по-добре.
Скоростта на търсене представлява времето, за което главата на хард диска се придвижва, за да прочете или копира информация от определено място.
Интерфейсът представлява вида връзка, използвана от хард диска за връзка с компютъра. Може да бъде: IDE (Integrated Drive Electronics), SATA (Serial ATA), SCSI (Small Computer System Interface), SAS (Serial Attached SCSI), USB (Universal Serial Bus) 2.0 или Firewire.
Скоростта на пренасяне е скоростта, при която хард дискът може да прехвърля информация и е силно зависима от вида интерфейс, който се използва. Например, USB 2.0 има 60 MB/s скорост на пренасяне, ATA 133 има 133 MB/s, SATA има 150 MB/s, SATA II има 300 MB/s, Firewire 400 има 50 MB/s и Firewire 800 има 100 MB/s.
Това е физическия размер на хард диска, като най-популярни са два модела: 2.5 инчовия, който е подходящия размер за лаптоп и 3.5 инчовия, който е размера за настолните компютри.