Баркод - oснови и приложения

- Какво е баркод?
- Как работят?
- Вариантите на баркодове в системата GS1:
- Видове баркодове
- Общи видове баркодове
- Как се създава баркод?
През следващите десетилетия се правят първите опити за въвеждане на системи за контрол и проследяване. Железниците, американските пощи и търговията с хранителни стоки са сред първите области, които започват да експериментират с новите технологии. Постепенно универсалният продуктов код (Universal Product Code - UPC) от 12 цифри се утвърждава като основен начин за идентифициране на стоките, което довежда до значителни подобрения в управлението на инвентара и обслужването на клиентите.
В края на миналия век европейският идентификатор EAN (European Article Number) добива международно разпространение, но четците в американските магазини не го разчитат, защото е с 13 цифри. През 2005 година институциите зад EAN и UPC създават GS1 – нестопанска международна организация за стандартизиране на баркод системите.
Така възниква GS1 стандартът, който описва как трябва да се използват продуктовите идентификатори и идентификационните ключове на GS1. След това кратко въведение, днешната статия ще даде по-подробно описание на стандартите, различните видове и други полезни аспекти на тази система.
Какво е баркод?
Баркодът е квадрат или правоъгълник, състоящ се от комбинация от вертикални черни линии с различна дебелина и височина, бяло пространство и числа. Тази комбинация идентифицира конкретни продукти и съответната информация за тях. Компютри със скенери четат баркодовете, като използват лентите, интервалите и числата за извличане на данни за продукта.
Днес баркодове се намират не само върху стоки от супермаркети и магазини, но и върху лицензи, коли под наем, чекиран багаж и болнични ленти. Във всеки случай те идентифицират продукти или хора и кодират важна информация.
Диаграмата по-долу показва различните елементи на UPC баркод, последвано от обяснение на всеки компонент.

Тиха зона: Празното бяло пространство по краищата на баркода се нарича “Тиха зона” и е необходимо на скенера, за да прочете етикета. Цифра на номерната система: Първата цифра представлява продуктовата категория на UPC кодовете. Например продуктите на дребно често започват с 0 или 1, фармацевтичните продукти с 3, а купоните с 5. Код на производителя: Първата група знаци след първоначалния номер обикновено идентифицира производителя. GS присвоява на всеки производител уникален код. Продуктов код: Следващият набор от знаци идентифицира конкретния продукт и е създаден от производителя. Контролна цифра: Контролната цифра потвърждава точността на данните, свързани с този баркод, и маркира всички потенциални грешки.
Как работят?
Ширината на черните ленти обикновено представлява числата 0 или 1, а последователността им означава число между 0 и 9. Компютър, свързан към скенера, разполага с информация за артикула, свързан с уникалната комбинация от ленти и интервали. Скенерът използва тази комбинация, за да идентифицира правилния продукт и да покаже информацията му на екрана.
В складовете баркодът може да кодира размера, цвета и други атрибути на артикула, както и местоположението му. Това позволява на компанията да поддържа детайлен преглед на инвентара и бързо да изпълнява поръчки или да извършва физическо преброяване. В търговията на дребно баркодът може да включва името на продукта и цената, което улеснява обслужването на клиентите. Организациите използват баркодове, за да проследяват стоките през целия им жизнен цикъл - от производството и дистрибуцията до покупката, обслужването и ремонта.
Вариантите на баркодове в системата GS1:
В системата GS1 се използват няколко различни групи баркодове: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Всеки от тях има уникална структура и функции, които ще разгледаме поотделно в тази статия.
1. Стандарт EAN-13
EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура:
- GS1-префикс: Три разряда, указващи страната, в която е регистрирана фирмата производител (не непременно страната на производство). GS1-префиксът за България е 380;
- код на производителя: От 4 до 6 разряда, определени от националната организация GS1;
- номер на артикула (търговска единица): От 3 до 5 разряда;
- контролна цифра (последната);
2. Стандарт EAN-8
EAN-8 се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. Структурата на EAN-8 е:
- GS1-префикс: Три разряда за страната. За България кодът е 380;
- номер на артикула: Четири разряда;
- контролна цифра (последната);
3. Стандарт UPC
UPC се състои от 12 разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не включва разряди за държава:
- първа група: От 6 до 9 разряда, наречени UPC фирмен префикс;
- втора група: От 2 до 5 разряда, отговарящи на номера на артикула;
- последен разряд: 12-и разряд, контролна цифра;
Видове баркодове
Както беше отбелязано по-рано, има два основни типа баркодове. Ето основите за всеки и основните разлики:
Линеен/1D

Линейните или 1D баркодове са най-разпространените и се използват на повечето продукти. Те представляват черни вертикални ленти с числа под тях, което е най-честото визуално представяне на баркод. Тези баркодове съдържат числа, букви и символи, свързани с база данни, която предоставя информация за продукта, като име, тип, размер и цвят. Линейните баркодове трябва да бъдат свързани с база данни, за да работят правилно и се използват широко върху потребителски стоки, карти за лоялност, транспортни етикети и книги.
Матрица/2D

Матричните или 2D баркодове могат да съхраняват допълнителна информация като количества, изображения и URL адреси на уебсайтове. Те не изискват връзка с база данни, за да визуализират информацията. Често използвани 2D баркодове включват QR кодове, които могат да насочват към конкретни уебсайтове или да служат като цифрови бордни карти. 2D баркодове също така се използват в производствени среди, които изискват подробно проследяване на части и продукти, като медицинско оборудване и фармацевтични продукти.
Ключови разлики
1D баркодовете са съставени само от хоризонтални или вертикални линии, докато 2D баркодовете могат да имат както хоризонтални, така и вертикални линии, заедно с други форми и шарки. Това позволява на 2D баркодове да съдържат до 2000 знака, в сравнение с около 80 знака за 1D баркодове. Освен това, докато 1D баркодове могат да бъдат четени от широк спектър от скенери, 2D баркодове изискват по-усъвършенствани скенери или смартфони. Матричните баркодове също така могат да бъдат с по-малки физически размери от линейните, което ги прави подходящи за малки предмети с ограничено пространство за баркод.
Общи видове баркодове
През последните 50 години са разработени различни видове баркодове, които се използват в различни сфери. Ето някои от най-разпространените:
- UPC (Universal Product Code)
UPC баркодовете са сред най-популярните и обикновено съдържат 12 цифри, въпреки че съществуват и версии със 7 цифри. Те се използват за идентификация на потребителски продукти в САЩ, като храни, офис консумативи и стоки за дома.
- EAN (European Article Number)
EAN баркодовете, които често се срещат в Европа, са подобни на UPC, но имат 13 цифри, като по-кратката версия съдържа 8 цифри. Те са предназначени за различни потребителски стоки.
- QR код
QR кодовете са популярни в продажбите и маркетинга, четими с помощта на смартфони и могат да съдържат над 7000 цифри или 4000 букви. Използват се за насочване към уебсайтове, потвърждаване на самоличност или криптиране на данни.
- Code 39
Този баркод може да съдържа цифри, букви и символи. Използва се основно от Министерството на отбраната на САЩ и в автомобилната индустрия.
- Code 128
По-усъвършенствана версия на Code 39, Code 128 включва всеки от 128-те знака в ASCII таблицата и се използва в B2B, дистрибуция и транспорт.
- Codabar (NW-7)
Codabar е по-стар формат, който може да включва произволни числа и буквите A-D. Въпреки че не е толкова популярен в съвременността, той все още се използва в библиотеки, кръвни банки и служби за доставка.
- Interleaved 2 of 5
Тези баркодове съдържат само числа и изискват четен брой цифри. Те са често срещани в складирането и транспортирането.
- PDF417
Този 2D баркод, използван за шофьорски книжки и лични карти, се състои от 3 до 90 реда. Всеки ред е еквивалентен на основен линеен баркод.
- Data Matrix
Data Matrix е 2D баркод с високи възможности за проверка на грешки, което го прави четим дори при значителни повреди. Използва се за маркиране на хирургически инструменти, печатни платки и електрически табели на уреди.
Информацията за баркодовете е обширна, но основните видове предоставят солидна основа за разбиране на различните опции и тяхното приложение. Както вече споменахме информацията по тази тема е безкрайна, затова тази статия приключва с една последна точка: Как се създава баркод?
Как се създава баркод?
За създаване на баркодове в малки количества може да се използват безплатни онлайн инструменти или циркулярни документи, които позволяват генериране и печат на баркодове със стандартен принтер. Въпреки това, при увеличаване на обема на баркодове, този метод става по-малко ефективен.
По-ефективно решение е използването на счетоводен софтуер или софтуер за инвентаризация, които обикновено предлагат функция за създаване на баркодове и автоматично свързват всеки баркод с конкретен запис в базата данни на продуктите. За оптимални резултати, комбинирането на този софтуер с баркод принтер, проектиран специално за печат на етикети, е препоръчително.
При необходимост от баркодове за външна употреба, например за проследяване на артикули чрез търговци на дребно трети страни, е нужно да се регистрира в GS1. Организацията начислява първоначална такса и годишна такса за подновяване, като цените зависят от броя на необходимите баркодове. GS1 предоставя уникален идентификатор, известен като фирмен префикс GS1, който е част от всички баркодове. Членството осигурява достъп до GS1 Data Hub, където баркодове могат да се създават, управляват и експортират за печат.
GS1 е международна организация, която поддържа UPC и EAN баркодове, както и различни 2D кодове.